„Мит или реалност е българската толерантност днес” - филм на БНТ за село Лозен

 На 16 март БНТ излъчи филм за село Лозен на тема „Мит или реалност е българската толерантност днес”. Предаването, в което се излъчи филмът е „Заедно”- за етническата и верска толерантност и търпимост, за живота ни „заедно” независимо от различния ни етнически и национален произход, за нагласата ни да общуваме и приемаме „различните” от нас... Във филма село Лозен и стратегическото му място между София и Пловдив, представи кметът Георги Цанков, видяха се кадри с църквата, детската градина, училището...Участие във филма взе и  Александър Алексиев, който е автор на сайта на единственото село в Община Септември със златен печат за уникално европейско селище от „Европейски форум на еспспертите”. Освен това с това свое отличие, село Лозен може да се похвали и със свой герб, регистриран в матрикула на Българското хералдическо и вексилоложко общество. Кметът на Лозен представи селото като едно вече европейско селище (  с няколко чужди инвеститора), което обаче страда заради това, че след прехода ромската част е привилегирована.  Във филма, сниман от екип на БНТ на 5-ти и 6-ти март в селото, професионалното си мнение по проблема изказва и култороложката  Мила Кунева. Според нея, понеже България ще става все по-етнически разнообразна, е важно за нас като общество  да се научим  да приемаме различието като норма, а не като заплаха.  Тя даде за пример едно малко общество от т нар. „етноентусиасти” – млади хора, които много пътуват по света и различието за тях става норма и нещо, което прави живота интересен. Тази общност, която статистически у нас е едва 4%, може да бъде пример за това как да приемаме другия, поне с един предразсъдък по-малко. Всичко това звучи прекрасно на теория, но не по-малко вярно е изказването на кмета на Лозен, че българите работят, плащат си данъците, а за сметка на това средствата отиват другаде и някои общности получават всичко наготово... Според Александър Алексиев  в България има място за глобалното село и въпреки, че социологическите проучвание показват, че българската толерантност е по-скоро мит и в период на криза тя се превръща в нетолерантност, ние трябва да се научим да живеем заедно. Филмът завърши с думите на културоложката: От това как вие заедно ще направите бъдещето, зависи ти лично как ще живееш ...Последните кадри бяха с дечицата от детската градинка, където делението е единствено на добри и лоши.